Не нещата ме правят щастлив, а хората. Нещата... Тях ги приемам като даденост. И имането или нямането им не ме правят нито щастлив, нито нещастен. Виж, хората сме нещо друго. Стоим над нещата, но и под тях. Веднъж те ни побеждават, друг път им надделяваме. Нещата от живота...и ние. Докога ли? Цитирам по памет Патрик Модиано или поне си мисля, че цитирам него: "И когато всички станем съвършени, Бог ще слезе на земята и ще промълви с гласа на бедните букинисти от дюкянчетата край Сена: "Дами и господа, време е вече да затваряме!"..." И докато все още не сме станали съвършени, пожелавам ви щастие! Съвсем обикновено човешко щастие ви желая, в което да се почувствате необикновени. А вие направете необходимото, за да се изпълни пожеланието ми. И...Хубав ден!